Октоподи

Октоподи (Octopoda) е разред главоноги мекотели. Имат скъсено тяло, което достига дължина до 4-5 м. Около устата имат 8 пипала, които са покрити от едната страна със смукала. Пълзят по дъното или плават като изхвърлят мастилена течност със защитна цел. Обитават по-топлите морски води (в Черно море не се срещат). Оплождат се вътрешно чрез т. н. хектокотилно рамо. Хектокотилното рамо представлява израстък на третото дясно пипало, от което се вкарват сперматофорите в тялото на женската. Октоподите са хищни животни. Хранят се с риба, раци и морски мекотели. Като храна за човека са морски деликатеси. Най-разпространена е прясната консумация под формата на панировка, гарнирани с пресни зеленчуци или топла гарнитура. Могат да се консервират, да се съхранят след осоляване или сушени по подобие на чирозите. Интересното при тях е, че имат 3 сърца.

Син кит

Синият кит (Balaenoptera musculus) е вид морски бозайник от семейство Ивичести китове (Balaenopteridae). Той достига дължина от 30 m и маса от 190 000 kg и е смятан за най-едрото животно, живяло някога на Земята, макар че някои открити през последните години останки от динозаври поставят под съмнение тази хипотеза. Женските раждат по едно малко, което носят единадесет месеца в утробата си. То се ражда през средата на зимата и живее с майка си в топлите екваториални води. През лятото майката и малкото отплуват към полюсите в студените води богати на храна. Новороденият кит достига седем метра, на една година достига до дължина 16 метра на пет години до 22 метра а възрастните индивиди достигат до 25-30 метра дължина.Китовете общуват с ултразвук известен като ехолокация.Използват я,също така, за да си намирят храна - излъчват ултразвук , който се отблъсква от плячката и се връща при кита под формата на ехо. Така те намират и поглъщат плячката си.Тежината на месото е около 56.5 тона до 66 тона в зависимост от животното.Най-често се среща само на двойки; единични екземпляри или по три животни заедно.Периода на бозаене е около 7 месеца. За това време то нараства до към 16 метра дължина и достига около 20 тона тегло. Средно на ден увеличава теглото си с 90-100 кг. Когато се храни той прекарва под вода повече от 0.30 минути. Дихателният канал е напълно отделен от устната кухина.Гмуркане: достига до 70-80 метра дълбочина.Езикът му тежи около4-5тона.По коремната му страна има: до 88 надлъжни бразди.Той е бозайник, но прилича на огромна риба.Месото на синия кит е годно за консумация.Като „рекорд” от един син кит са добити – 55 тона мас.

Лебеди

Лебедите (Cygnus) са най-едрият род птици в семейство Патицови (Anatidae), разред Гъскоподобни (Anseriformes). Тежат между 3 и 15 кг. Нямат изразен полов диморфизъм. Оперението им е едноцветно или двуцветно, предимно в черно и бяло. Младите птици са светлосиви с кафеникав оттенък. Шията им е дълга и тънка. Не се гмуркат, но плуват много добре. Крилете са дълги и тесни. Летят добре, бързо и стремително.

Разпространени са в цял свят, с изключение на Антарктида. На много места живеят редом с човека в полудиво състояние или като паркови птици, и по този начин се компенсира намаляването им в естествената им среда на обитание. Повечето видове са прелетни. Обитава крайбрежните участъци на езера, язовири и големи реки, соленоводни басейни, включително морета, океани.

Бяла мечка

Бялата мечка (наричана още полярна) е бозайник, който обитава само северните арктични крайбрежия и острови на Евразия и Северна Америка. В Антарктида не се среща. Тя е най-големият сухоземен хищник. Най-едрите мъжки индивиди достигат тегло над 900 кг. Въпреки тези размери, бялата мечка е много повратлива и е еднакво опасна както на леда, така и във водата. Главата и шията и са удължени, а силно развитите кучешки зъби издават хищния и характер. Козината е бяла или жълтеникава (с по-дълги, груби и по-къси, гъсти, меки косми), подплатена с дебел пласт подкожна мазнина. Може да плува отлично и се гмурка (с отворени очи) продължително в ледовитата вода, далеч от брега. Храни се с риба, тюлени, патици, северни елени и мърша. Обикновено изяжда не месото, а подкожната тлъстина, кожата и вътрешносттите. Активна е денонощно, а мъжката — и целогодишно. Бялата мечка има много изострено обоняние; тя може да усети миризмата на мърша (например от кит) от разстояние над 30 км. Женската изпада в зимен сън. След бременност от 250 дни ражда през януари в снежната бърлога 1–3 мечета, които кърми 1 година. Като малочислен вид е поставена под защита.

Щраус

Според археологическите проучвания щраусите съществуват от преди седем милиона години, докато търговията с щраусови пера датира от хиляди години. Арабите наричат щрауса камилска птица, докато учените имат друго име – Struthio camelus.
През вековете перата от щраус са означавали голямо богатство. С течение на вековете по-търсена стока става кожата от щраус. Щраусът е познат на човека от хиляди години - от времето на Вавилонската цивилизация, Египет и Асирия. Най-ранните спомени за щрауса в Южна Африка датират от 1775 г от пътешественици в ранните векове. Според тях, много фермери притежават питомни щрауси, които се разхождат свободно.
Щраусът е най-голямата от съществуващите птици и е единственият член на семейство Щраусови (Struthionidae). Щраусите са едни от най-старите птици живеещи на Земята и принадлежат на семейството на нелетящите птици наречени ratite. Техните роднини са емуто (Австралия), киви (Нова Зеландия), казуари, нанду (Южна Южна Америка). Те изглеждат като праисторически същества с дългите си силни крака и динозавроподобни стъпала.
Щраусите са номади, предназначени от 60 млн години еволюция да скитат, през обширни необятни пространства от трева и пустиня. Те са единствените птици, които имат два пръста на стъпалата които са цепнати, и добре подплатени им стъпала предназначени да изследват пустинята и за развиване на висока скорост. Това е тяхното главно оръжие за самозащита. Щраусите винаги ритат напред и надолу вдигайки крака си до нивото на лицето на човека.
Един голям мъжки щраус достига до 2,5 м височина и тежи около 135 кг. Перата по тялото на мъжкия щраус са черни, докато при крилата и задните части бели и черни. Женските са по-малки и имат сиво-кафяви пера. И при двата пола главата изглежда малка в сравнение с останалата част от птицата. Главата и повечето от шията са почти голи бидейки нарядко покрити с четино подобни пера. Краката също са голи, кожата на шията и краката е сивкава или червеникава.
Щраусите с техните дълги шии и остро зрение са в състояние да виждат на значително разстояние, а с мощните си крака могат да развият скорост до 70 км/ч. В дивата природа човек трудно може да се доближи до тях освен в резерватите, където птиците са свикнали с човека. Птиците имат големи кафяви очи, горните им клепачи имат тънки перца, които приличат на дълги мигли, предназначени да ги пазят от силното пустинно слънце. Те имат изключително зрение. В открито поле, дългата шия на щрауса и малката му глава действат като перископ, обръщайки се на всички страни за непрекъснато наблюдение на полето, докато голямото му тяло остава скрито зад храсти и скали. Животни търсещи безопасност като зебрите, използват косвено остротата на тези погледи.

Бърчелова зебра

Бърчеловата зебра (Equus burchellii) e разпространена в Южна и Източна Африка. Тя може би е най-красивата зебра. Наричат ги още ивичести или тигрови коне (Hippotigris), от който са известни 20 съвременни африкански вида и подвида. По външният си вид тя много прилича на кон. Отличава се с голямо развитие на напречните ивици – нашарено е цялото и тяло, включително и гривата. Изключение правят краката, които в долната си част са бели. Основният цвят на космената покривка на гърба е мръсножълт, а по корема постепенно преминава в бял. Притежава буйна грива и дълга, добре окосмена опашка. Височината и при холката е около 130 cm.
Обитава обширни открити степни пространства, където много често пасе в общи стада с други степни бозайници и щрауси. Храни се с тревиста растителност и предприема сезонни хранителни миграции. Предпазлива е и от враговете се спасява с бърз бяг. Бременността продължава 300 – 375 дни. Ражда се по едно малко. Продължителността на живот в диви условия достига до 25 години. До недалечно минало бърчеловата зебра е била широко разпространена в Южна и Югоизточна Африка, където живеела на стада от по 10 до 40 индивида. Обект на усилено преследване заради месото и кожата, тя е силно намаляла в началото на нашето столетие. Преди няколко години в Югозападна Африка са установени 3 подвида на бърчеловата зебра.

Таралежи

Таралежите са средни по размер за разред Насекомоядни (Insectivora). Дължината на тялото е 20-25 cm, а на опашката - 5 cm. Характерно за тях е наличието на покривка от бодли, видоизменени и удебелени косми, по гръбната и страничната част на тялото. Цветът на таралежите може да бъде различен. Горната част обикновено е тъмнокафява със светли върхове на бодлите, но може да бъде и черна или светла, до белезникаво-сивкава. Коремната част при различните видове е кафеникава, сива или черна, с или без различно по форма и размери бяло пено на гърдите.
Главата е голяма, а муцуната е удължена и силно подвижна. Характерно за черепа е, че теменните и челните кости са широки и изпъкнали със значително надочно стеснение. Долната страна на черепа е плоска и всички кости са разположени в една равнина. Таралежите имат по пет пръста на крайниците си и дълги извити нокти.

Панда

Голямата панда (Ailuropoda melanoleuca), наричана още бамбукова мечка и пъстра мечка, е чернобял, мечкоподобен бозайник от семейство Мечкови, който се среща в гористите местности в Западен и Централен Китай. Храни се предимно с бамбук. Преди е била поставяна в семейство Енотови заедно с вида Малка панда, но днес обикновено е класифицирана в семейство Мечкови. Имало е предложение тя да се обособи в собствено семейство, наречено Пандови (Ailuropodidae). Аргументи за това са устройството на черепа и на зъбите, които не приличат на тези на мечките. Разпространена е в Китай, обявена е за национално съкровище. Те обитават планинските бамбукови гори.

Голямата панда достига на дължина 120-180 см и тежи около 100 кг. Опашката е дълга около 12 см. Има отличителна окраска, като козината е гъста и мръсно бяла. През плешките и предните крака минава широка черна ивица. Задните крака са черни и има черни петънца по ушите и около очите. Храни се предимно с бамбук и може да хваща филизи и листа на това растение с помощта на палецовидно приспособление на предната си лапа. Широките масивни зъби са приспособени за дъвчене и стриване на бамбукови части (главно стръкове и корени), но храносмилателната система е като на месоядно животно, така че голямата панда не може да поглъща целулоза, която е основната съставка на бамбука. Поради това пандата трябва да консумира огромни количества бамбук, за да се нахрани. Средно една панда яде 15-30 кг бамбукови листа, филизи и стръкове на ден, като отделя на този процес 10-12 часа. За разлика от тях, уловените от човека панди се хранят със зърнени храни, мляко и градински зеленчуци.

Сърна

Сърната (Capreolus capreolus) е средно голям тревопасен бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla). Широко разпространена в нашата страна и обичаен ловен обект. Живее в по-северните части на Европа, Мала Азия и около Каспийско море. В Европа липсва в северна Скандинавия и някои острови (Ирландия и Исландия и тези в Средиземно море). В Средиземноморието се среща изключително в планински райони, а другаде е рядка или липсва. Със сибирската сърна (Capreolus pygargus, обитаваща от Урал до Китай) се срещат в Кавказ, като европейският вид заема южната част на планинската верига и съседната Мала Азия, а сибирският вид заема северната част.
Само мъжките екземпляри (наречени сръндаци) притежават рога — къси и изправени. През зимата мъжките губят рогата си, но напролет за новия размножителен сезон израстват отново. Когато започват да израстват, новите рога са покрити със слой от тънка като кадифе кожа, който постепенно изчезва, при загуба на кожното кръвообръщение. Сръндаците могат да ускорят процеса, търкайки рогата си в дървета, за да са твърди за дуелите през размножителния период. Сръндаците са единствените от сем. Еленови, чиито рога растат и през зимата. Тялото е червеникаво, а лицевите части са сиви. Окраската на тялото варира през различните сезони — златисто-червеникаво през лятото, но през зимният период потъмнява до кафяво и дори черно с по-светли коремни части и бяла задница.

Скален орел

Скалният орел води усамотен начин на живот. Той е хищна птица, ловува, преследвайки с летене плячката си, ако не успее да я залови до няколкостотин метра я изоставя. Предпочита средни и сравнително едри по размер бозайници, като сърни, диви кози, и др.
Най-възрастният известен индивид е живял 32 години в диво състояние, а в плен друг индивид е достигнал 46-годишна възраст.От древни времена орелът е символ на сила,могъщество и благородство.Той олицетворява Зевс.

Мишка

Мишка е общото, ненаучно название на различни дребни гризачи от семейство Същински мишки, като домашната (Mus musculus), полската (Apodemus agrarius), скачащата горска мишка (Sicista betulina) и други.
Те са типични за всякакви климати и околни среди, хранят се със зърна, плодове, корени, насекоми и др. Много от тях живеят близо до хората, за да се възползват от хранителните им запаси и остатъци.
Най-добре позната, именно поради нейната близост до хората, е домашната мишка, сива или кафеникава на цвят, стигаща до 10 см на дължина (без опашката).
Опитните мишки, ползвани за научни експерименти или отглеждани като домашни любимци, са породи на същия вид. Домашни мишки са например хамстерите.

Костенурки

Костенурките са едни от най-старите животни на планетата, съществуващи още от ерата на динозаврите (преди 200 милиона години). Те са влечуги от разред Testudines (Костенурки), наричан също Chelonia и имат характерна черупка.
Това са най-примитивните сред всички съществуващи влечуги, стоящи близо до общия предшественик. Разпространени са навсякъде с изключение на Антарктика. Има изцяло сухоземни видове (сухоземни костенурки), обитаващи дори пустинни области, както и водни представители, срещащи се в солени (морски костенурки) или сладки води (сладководни костенурки). Размерите варират от 11,5 cm до 180 cm, съответно с тегло от няколко десетки грама до 590 килограма.

Гущери

Гущерите са влечуги, близки по много белези до змиите, с които споделят и един разред - Люспести. Оличителните белези на гущерите са удълженото тяло, покрито със суха люспеста кожа, дългата опашка, както и наличие на външно ухо и клепачи на очите. Повечето притежават четири крака снабдени с нокти. Гущерите са най-богатата на видове група с повече от 4300 вида, разпространени повсеместно с изключение на океаните и полярните зони.
Размерът на гущерите може да варира от няколко сантиметра (гекони) до близо три метра (Комодски варан).
Съществуват и представители при които крайниците са закърнели (т.нар. безкраки гущери), чиито външен вид може да се сбърка със змия. Разликите са в наличието при безкраките гущери на клепачи и външно ухо, покрито с мембрана.
Костите в опашката на всички гущери са свързани с крехки връзки, което позволява гущерът лесно да се изплъзне при улавяне, счупвайки и оставяйки част от опашката си. Това е част от защитния механизъм при избягване на опасност и ги отличава от змиите, при които опашката не се чупи лесно. Разпространен народен мит е, че "гущерът сам отгризва опашката си", но това не е вярно - причината е просто в нейната анатомия.
Много гущери могат да променят окраската си съгласно тази на околната среда или когато са стресирани. Най-типичният пример са хамелеоните, но явлението се наблюдава и при редица неродствени на тях гущери.
Гущерите се хранят най-често с насекоми или гризачи, т.е. почето са хищници. Някои видове са всеядни, а има и изцяло растителноядни (например игуаните). Счита се, че единствените отровни гущери са два вида от Северно Мексико, които са способни да отделят отрова докато се хранят, но отровни жлези са открити при редица представители на игуаните и вараните. Нито един от тях не представлява пряка опасност за човека, тъй като отровата се отделя бавно при дъвчене, за разлика от змиите при които се инжектира с първото ухапване.

Змии

Змиите са студенокръвни безкраки влечуги, близки родственици на гущерите, с които спадат към един и същи разред — Люспести. Съществуват също така и няколко вида безкраки гущери, които външно наподобяват змии, но не са свързани с тях по друг начин. Любовта към змиите е наречена офиофилия, а страха офиофобия.
Подозрителността на човека към змиите, породена още от древни времена, се е запазила и до днес. Змията обикновено се асоциира с отрова и смърт, но това е погрешно. От около 2600 вида змии само 400 са отровни. В България отровните видове са 6 - пепелянката, усойницата, остромуцунестата усойница, каменарката, котешката змия и вдлъбнаточелият смок. При последните две отровните зъби се намират навътре в устата и с тях могат да ухапят само дребни животни като мишки.
Някои от неотровните змии в България са: змия-червейница, пясъчна боа (пясъчница, турска боа), голям стрелец, тънък стрелец (стрелушка), черноврата стрелушка, смок-мишкар, ивичест смок (кощерица) и пъстър смок (последните два се смятат за подвидове на един и същи вид), леопардов смок, медянка, жълтоуха водна змия и сива водна змия.

Крокодили

Крокодилите се считат за най-високо организираните съвременни влечуги. Имат удължено и сплеснато отгоре тяло. Главата им е плоска, с удължена напред муцуна и къса шия.
Предните им крайници завършват с по пет пръста, а задните с по четири, снабдени с плавателна ципа. Поясната област, постига пълно развитие (2-4 прешлена), като предните пояси са без ключици.
Долната челюст се съединява с черепа чрез неподвижна квадратна кост. От задния край на небцето се спуска мускулеста гънка — небна завеса, която разделя устната кухина и глътката. Когато главата е под водата, ноздрите и ушите се затварят с клапи.
Крокодилите имат двукамерни сърца.

Хипопотам

Хипопотамите са едри непреживни водни Чифтокопитни с масивно, издължено тяло и къси крака с по четири пръста. Кожата им е дебела, покрита с редки косми, на практика гола, но нямат потни жлези и на сушата в горещи дни бързо прегряват. Главата им е плоска, с голяма широка муцуна и стърчащи отгоре ноздри, малки очи и уши. Характерни за хипопотамите са силно развитите им долни резци и кучешките зъби, които растат постоянно, като бивни и представляват страшно оръжие. Срещат се в африканските реки и езера, като през деня почиват във водата и рядко излизат на брега. Излизат на паша през нощта. Раждат само едно малко. Живеят около 55 години.
Според съвременни молекулярни изследвания семейство Хипопотами е по-скоро свързано с разред Китоподобни, а не с разред Чифтокопитни.
Днешните хипопотами са два вида, отделени в различни родове.
Хипопотамът (hippopotamus от гр. ще рече речен кон) достига на дължина до 4 метра, а на височина до 1,5 метра. Тежи до 3 тона. Той е широко разпространен в реките и езерата на Африка и е стадно животно. Хипопотамът, особено мъжкият, е опасно животно и дори се говори, че повече хора загиват убити от хипопотами, отколкото от крокодили.
Хипопотамът джудже, наричан още либерийски хипопотам се среща само в няколко девствени гори на Либерия, Гвинея и Сиера Леоне. Включен е в Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN като застрашен вид. Джудже се нарича защото е два пъти по-дребен от обикновения хипопотам. Освен това не се събира на стада и не прекарва толкова време във водата, като предпочита прикритието на гъстата крайбрежна растителност.

Домашно говедо

Домашно говедо (или просто говедо; вижте раздела "Терминология" по-долу) е одомашнено копитно животно, от подсемейство Bovinae на семейство Bovidae (Кухороги). Говедата се отглеждат като добитък за месо (говеждо и телешко месо), мляко и млечни продукти, кожа и като впрегатни животни (за теглене на каруци, плугове и други). В някои страни, например Индия, говедата се ползват с уважение и участват в религиозния живот. Счита се, че в момента в света има около 1,4 милиарда домашни говеда.
Говедата първоначално са разграничени от Карл Линей като три отделни вида - Bos taurus, европейското говедо, включително и подобните му от Африка и Азия; Bos indicus, зебуто; и изчезналият Bos primigenius, дивият европейски тур. Днес се счита, че туровете са предшественици на европейските говеда и зебутата, и все по-често и трите са групирани като подвидове на един вид - Bos primigenius, като са използвани съответно имената Bos primigenius taurus, Bos primigenius indicus и Bos primigenius primigenius. Усложняваща проблема е способността на говедата да се чифтосват успешно със сродни видове - съществуват индивиди и дори породи от кръстоски на европейски говеда не само със зебу, но и с якове и бизони.

Кон

Конят има дълги и тънки крака, приспособени за бързо бягане. Развит е само третият (средният) пръст, който е облечен с копито, а вторият и четвъртият са рудиментарни. Тялото е покрито с гъста космена покривка, състояща се от твърди и меки косми, като дългите и груби косми на врата образуват грива, а на опашката – дълъг космен кичур.
На горната и долната си челюст конете имат по три резеца, кучешките са много малки, а първият пред кътник е почти изчезнал. Зъбната формула е (13/3, с О-1/0-1, р 3-4/3-4, m 3/3).2 = 36–44. Кътните зъби имат рудиментарни корени и високи коронки със сложни емайлови гънки на дъвкателната повърхност (лафодонтни). Формата и устройството на зъбите им се намират във връзка със стриването на твърдата степна растителна храна. Във връзка с храната устните им са силно подвижни, хранопроводът, червата и сляпото черво са много дълги.

Катерица

Дължината на тялото и е 19-23 см, а на опашката — до 20 см. Тежи 250-340 г. Дългата опашка помага на катерицата да пази равновесие докато скача от клон на клон. Обикновената катерица има остри и закривени нокти, които и помагат да се катери по дърветата. На ушите има снопчета от косми.
Окраската се мени в зависимост от сезона и мястото. Козината през лятото е по-тънка и светла, а през зимата тя е по-дебела и тъмна. Козината на корема обаче винаги остава бяла.

Вълк

Анатомията на вълка се отличава по някои белези от тази на домашното куче. Вълкът обикновено има златистожълти очи, по-дълги крака, по-големи лапи, по-изявена челюст, по-дълга муцуна и мозък, който обикновено е с 30% по–голям от този на кучето. Трябва да се спомене и предопашната жлеза от горната страна на опашката, близо до основата, която отсъства при кучетата. И последно, докато лактите на много кучета са насочени настрани, тези на вълците са обърнати навътре към корема им, като почти го докосват. Това им позволява да тичат със скорост до 70 km/h.

Пума

Пумата и лъвът са единствените големи котки с едноцветна козина. Козината е къса и мека като на самур, а нейният мирис е описван като чист и див, почти благоуханен. Обикновено по гърба тя е светлокафява, а по долната страна — сивобяла до бледожълта. Страните на лицето, задната част на ушите и краят на опашката са черни или тъмнокафяви. В зависимост от климатичния пояс козината по гърба може да бъде червеникаво-кафява (тропичния пояс) или сребърно-сива (субполярния пояс), а между двата пояса — жълтеникавочервена до светлобежова в зависимост от характера на местообитанието.
По размер може да се мери с леопарда и ягуара. Дължината на тялото варира от 150 до 270 cm, включително опашката. Самата опашка е с цилиндрична форма и е дълга 50-90 cm. Височината при холката е 60-70 cm. Тежи различно — от 35 до 115 kg. Пумата има дълго тяло, малка глава и късо лице. Вратът и опашката са дълги, а ушите са малки, къси и обли. Носът е розов. Има добре развити мустаци и големи очи. Има много добре развито телосложение, като задните крака са по-големи от предните. Джим Келгард пише за пумата следното: „светлокафяви кълба от дим, които могат да счупят врата на мъжки лос и въпреки това са толкова потайни.“ Може да скача на височина до 550 cm.
Малките се раждат слепи, с козина и покрити с черни петна по козината и ивици по краката и опашката, които изчезват някъде около третия месец, но понякога могат да се забележат остатъци от тях дори при 12-месечните пуми. Тежат около 400 g и са с дължина 20-30 cm. Проглеждат на десетия до четиринадесетия ден. Очите им са сини, но след като станат на 16 месеца, те придобиват зеленикаво-жълт цвят. До навършването на шестседмична възраст малките вече могат да се хранят с прясно месо. Малките остават с майка си за неопределен период от време, понякога 18-24 месеца. След като напуснат майка си, малките от едно котило често ловуват и обикалят заедно още няколко месеца, а след това се разделят.
Има отлично зрение, слух и обоняние, като използва тези сетива, за да открия плячка и да се промъкне до нея. Дългите задни крака са съразмерни на предните крака и са приспособени за скокове. Освен това те улесняват движението по стръмните каньони и клисури. Лапите са големи и са снабдени с възглавнички. Те им помагат да се придвижват през разнообразни местности и да сграбчат жертвата си. Предните лапи имат по 5 пръста, а задните по 4, екипирани със скриващи се нокти. Кучешките зъби са дълги около 4 cm и заедно с ноктите са смъртоносно оръжие за много животни. По отпечатъците от лапите на пумата рядко може да се забележи следа от нокти. Предните лапи са по-големи от задните и разстоянието между пръстите се увеличава с нарастване на скоростта. Между отделните отпечатъци от лапи има разстояние от около 30-60 cm. Лапата е широка 7-10 cm.
Докато снове из територията си, пумата върти главата си и се опитва да засече с очите си всяко движение. Когато открие плячка, очите и ушите на пумата се заковават върху мястото, където е регистрирано движението, докато не уточни източника на движението. Със своята дълга балансираща опашка атлетичната пума може да направи невероятни скокове в преследване на плячката или пък да изчезне безшумно в храстите.
Пумата живее 8-12 години в диво състояние, а в плен достига до над 20-годишна възраст.

Ягуар

Ягуарът е най-голямата котка в западното полукълбо и третата най-голяма в целия свят (след лъва и тигъра). Неговото име идва от Южно-американската индианска дума “Ягуара” , която означава „убиецът, който побеждава жертвата си с един скок.” Често го бъркат с леопарда, но той е по-голям, с широка глава и по-къси крака и опашка. Има силно набито тяло, дълбок гръден кош и къси стабилни крака. Ушите му са закръглени. Има слабо бледо петно на гърба. Големите очи са златно червеникавокафяви с кръгла зеница. Съществуват и черни ягуари. Те се наричат черни пантери. Съществуват общо 7 вида ягуари.

Леопард

Леопардът (Panthera pardus), наричан още пантера, е една от така наречени „големи котки“. Леопардите имат дълги нокти за по-голяма стабилност. Дълги и силни крайници за бързина. Движи се с около 100км. в час. Имат и голяма ловкост. Те са жълти на черни петна.
Леопардите ловуват единствено нощно време и са свикнали да прекарват деня, спейки скрити в шубраците, в дупката на някое животно или на клоните на някое дърво.
За леопарда дърветата са място, където почива, ловува и складира храната си. От височината на дървото леопардът прави засадите и нападенията над своите жертви, а също така държи храната си вън от досега на хиените.
Любима негова плячка са маймуните и някои видове антилопи. Напада и зебри, биволи и др. Когато няма възможност да ловува тази плячка, той също може да се храни с плъхове и други дребни животни и дори плодове.
Както и останалите си събратя от семейство „Котки“, леопардът е самотник. Изключение прави през размножителния период. Бременността му трае около три месеца и женската може да има от едно до шест малки, обикновено две или три.

Бенгалски тигър

Бенгалският (Индийски) тигър (Panthera tigris tigris) е подвид на тигъра, разпространен в по-голяма част от територията на Индия, а също така и в съседните и страни. В началото на ХХ век в Индия е имало около 40 000 тигри, а в началото на 70-те години те са били по-малко от 1800. В резултат на безогледното им избиване броят им е намалял застрашително.
През 1972 г. започна т.нар. операция "ТИГЪР", която има за цел да спаси тигрите в Югоизточна Азия. Към началото на XXI век в Индия има 22 резервата за тигри. Въпреки, че по този начин се защитава една четвърт от общия брой тигри в Индия, успехът е добър. Сега популацията на този подвид е най-голяма: тя съставлява от 3200 до 4700 индивида. Това обаче е официалната информация на индийските власти, които завишават броя на тигрите, за да отчетат по-добри резултати.
Заедно с опашката Идийският тигър е дълъг до 3 метра и тежи 180-200 кг (женските 100-160 кг).
Срещат се бели Индийски тигри. Това не са албиноси или отделни подвидове, а индивиди с разновидност на окраската, която се среща само у дадения подвид тигри. Генът за тази окраска е рецесивен, поради това за раждането на бели тигърчета е необходимо да го притежават и двамата родители.

Лъв

Лъвът е второто по големина животно от семейство котки след тигъра. Продължителността на живота е 15-20 години сред природата. Максималната скорост, с която преследва плячката достига 60 км/час. С мощни крака, силни челюсти и дълги кучешки зъби лъвът може да повали и убие доста едра плячка. Окраската на лъвската козина варира от светлобежово до жълтеникаво, червеникаво или тъмнокафяво. Долната част в повечето случаи е по-светла, а пискюла на опашката-черен. Цветът на гривата може да бъде от жълт до черен. Средното тегло на мъжките достига между 200 и 260 кг., докато при женските то варира между 150 и 180 кг. Дължината на тялото при лъвовете достига 170-250 см., а при лъвиците- 140-175см. Опашката е дълга около 70-100 см. Тя завършва с черен пискюл от козина, чието предназначение е все още неизвестно. Пискюлът отсъства при раждането на лъвчето, оформя се около 5-ия месец, а около 7-мия вече е напълно развит. Най-съществената разлика между мъжките и женските лъвове е липсата на грива и пискюл на опашката при лъвиците.