Мексиканска червеноколенеста тарантула

Мексиканска червеноколенеста тарантула (на латински: Brachypelma smithi) е вид паяци от род Brachypelma.
Обитава районите на тихоокеанското крайбрежие на Мексико и в южната част на САЩ. Предпочита влажни места, крие се в храстите.
Червеноколенестите тарантули са едни от най-популярните видове паяци, които се отглеждат като домашни любимци, заради големия им размер и ярка окраска. Зради рязкото намаляване на броя на червеноколенестите тарантули, този вид е забранен за лов с цел продажба на животните и е забранен вноса и износа на всички видове паяци от род Brachypelma. Отглеждането и размножаването им в домашни условия обаче е разрешено.
Описание :
Червеноколенеста тарантула в терариум
Размерът на тялото достига до 10 см, а заедно с крачетата — до 18 см. Окраската е тъмно-кафява, на места почти черна, на крачката има ярки червени или оранжеви участъци, понякога с бяла или жълта окантовка.
След всяко линеене окраската на паяка става все по-изразителна — тъмните участъци все повече се доближават до черния цвят, а тези с червен стават все по-наситени.
Приблизително веднъж годишно паякът линее, при които напълно сменя кожата си. По време на линеенето паякът не се движи и не се храни.
Тялото е покрито с гъсти косъмчета със светло-розов или кафяв цвят. При стрес паякът изритва косъмчета от коремчето си. Попадането на косъмчетата върху човешка кожа може да предизвика алергична реакция (сърбеж и зачервяване), а при попадането им в очите може да доведе до увреждане на зрението.
Този вид паяци е един от най-спокойните и неагресивни. Подходящи за отглеждане от начинаещи.

Начин на живот
Расте бавно, достига полова зрялост през третата, четвъртата година.
Храни се с дребни гущери, гризачи и едри насекоми — например щурци.
Женските живеят по-дълго от мъжките екземпляри. Продължителност на живота — до 30 години.
Самката снася до няколкостотин яйца.

Европейски хамелеон

Chamaeleo chamaeleon От всички видове хамелеони европейския или обикновен хамелеон е най-известен. Още през 19 в. е започнало отглеждането в терариуми на първите хамелеони от този вид, но в продължение на повече от един век не са постигнати особени успехи в развъждането на тези животни. Яйца снасяли само уловени бременни самки или се чифтосвали само двойки влечуги в годинат на тяхното улавяне. През 1925 г. учените определили продължителността на живот на европейските хамелеони в природни условия на 3,5 години. Въпреки, че този въпрос е недостатъчно проучен, предполага се че тази цифра е близо до истината. Много видове хамелеони живеят в природата много по-малко, отколкото се предполага.
Обикновеният хамелеон достига до 30 см на дължина. Дължината на обтаващите Европа индивиди най-често е до 20 см. Формата на тялото е типична за хамелеоните без някакви особени признаци. Шлемът е леко приповдигнат отзад. Тялото е покрито от люспи с еднакъв размер, само по главата те са малко по-големи. Окраската на животните е много различна. Основните цветове са зелен, жълт, сив или кафеникъв. Окраската на животните, обитаващи оазисите в алжирската част на Сахара, не съдържа зелени тонове. За окраската на животните са характерни две надлъжни ивици, състоящи се от бели точки. Единствения признак за определяне на пола при тези хамелеони е удебеляването в основата на опашката при възрастните мъжкари.
Европейският хамелеон има огромен ареал на разпространение. Видът населява Северна Африка, Израел, Йордания, Ливан и Сирия, както и южните и западни райони на Мала Азия. В Европа обикновения хамелеон се среща в Южна Портегалия и Испания, на остров Сицилия, Малта, Крит. За съжаление, тези популации се намират под заплахата от унищожаване поради разрушаване на естествените биотопи. В Европа този вид населява силно обраслите пясъчни дюни и евкалиптови или борови гори. В Северна Африка хамелеоните обитават различни биотопи. Срещат се в откритата савана, в редките гори и оазисите. Представители на този вид се срещат на височина до 1750 м над морското равнище.
Както и при повечето видове хамелеони, вътревидовата агресивност на европейския хамелеон е много силно изразена. В плен този вид хамелеони проявява агресивност по отношение на другите обитатели в терариума. Ето защо в домашните терариуми трябва да се отглеждат самостоятелни екземпляри.
За чифтосване самката се пуска в терариума при мъжкаря. Ако тя не е готова за чифтосване, демонстрира липсата си на желание за любовна игра с предупредителна окраска на тялото: светли ярки петна на тъмен фон. Ако, независимо от предупреждението, самецът се приближи, “дамата” започва да го заплашва и го напада. Готовността за размножаване при този вид хамелеони се изразява по същия начин, както и при останалите видове: самката не обръща внимание на ухажването и бавно продължава своето движение. Чифтосването продължава около 12-20 минути. Често описваната в литуратурата краткотрайна копулация от 1 минута най-вероятно представлява прекъснат полов акт, недостатъчен за оплождане на самката. Това се отнася и за други видове хамелеони.

Леопардов Хамелеон

Furcifer pardalis Леопардовият хамелеон днес е най-често развъждания вид хамелеони в терариумни условия. Заради своята издръжливост и много добро здраве този вид е подходящ за отглеждане от неопитни любители на гущерите. В плен животните достигат до 4-годишна възраст, докато в природни условия живеят едва 2 години. В природните местообитания на леопардовия хамелеон се срещат животни с множество варианти на окраската. Гръбния гребен при тези животни се състои от големи, плътно разположени един до друг шипове, които постепенно стават по-малки по посока на опашката. С шипове и покрит и гърления гребен. Най-често в терариумите се срещат леопардови хамелеони, произхождащи от формата, характерна за остров Нуси-Бей. Младите животни се отличават със сивкава или кафеникава окраска. След 6-9 месеца, когато станат
полово зрели, те губят тази своя окраска. За всички животни са характерни надлъжни ивици от овални петна с различни размери, които се различават по цвят. Възрастните самци се разпознават лесно по удебелената основа на опашката. Освен това, те са по-едри и ярко оцветени, отколкото женските индивиди. На дължина мъжките хамелеони достигат до 52 см, а женските – 35. Но, най-често, влечугите не достигат до такива размери. Леопардовите хамелеони обетават обширни територии в Северен и Източен Мадагаскар, както и разположените в близост острови Нуси-Бей и Нуси-Барака и по-отдалечените Мавриций и Реюнион. Характерно е, че тези хамелеони се заселват в крайбрежните области с топъл и влажен климат. Там те живеят по дърветата, включително и палми, както и в гъстите храсталаци. Не са редки случаите, когато такива гущери се настаняват близо до селищата, в градините и по границите на земеделските площи. По принцип, леопардовите хамелеони избягват горите. Ако вътре в областта на разпространение на този вид горите са изсечени, леопардовите хамелеони незабавно се заселват в образуваните открити пространства. Най-често те изтласкват хамелеоните, които преди са живеели на същата територия. Леопардовите хамелеони са много енергични и нервни животни. Тяхната агресивност е ярко изразена, поради което е възможно отглеждане само по единично. За чифтосване самката се пуска в терариума при мъжкаря или се оставят животните в една стая. Когато самецът забележи самката, той придобива по-светла окраска, а ивиците по тялото му се открояват доста по-забележимо. Кимайки с глава, мъжкия хамелеон се доближава до “дамата”. Ако тя не е готова за чифтосване, веднага отваря заплашително уста и започва да се поклаща в посока към “кавалера”. Най-често това е достатъчно, за да откаже мъжкия от неговите намерения. Ако самката е готова за чифтосване, което лесно може да се определи по спокойното й поведение по отношение на стопанина на терариума, тя не предприема опити за защита от приближаващия се самец. Докато мъжкия хамелеон се приближава бавно, женската се опитва да избяга или да се скрие някъде. Най-накрая мъжкаря се приближава достатъчно и се качва отзад на своята избраница. Самката се държи спокойно и сякаш поляга там, където е настигната от своя ухажор. Когато той закрепи и четирите си крайници върху тялото или на краката на самката, започва да прави тласъци, след което женската повдига около 3 см своята опашка. Сега самецът може да промуши своята опашка под опашката на партньорката си. Копулацията продължава около 10 минути. Готовността за чифтосване у самката се запазва още около 3 дни. След това тя започва да се държи твърде агресивно и става много лакома. Животните могат да се събират заедно само за чифтосването и само за определен период от време. При това е необходимо постоянно да бъдат под контрол, за да не се изпохапят. Особено буйно се държат младите и неопитни самци, което лесно може да предизвика агресивна реакция и ухапване от страна на женската. Много интересно е поведението на леопардовия хамелеон при бягство: той се опитва да обърка нападателя като прави безцелни скокове. Поради енергичността на хамелеоните от този вид техния терариум не бива да бъде твърде малък. За един възрастен хамелеон е необходим терариум с размери 50х50х120 см, а за самка 40х50х80 см. Височината на почвения слой за полагане на яйцата трябва да бъде минимум 15 см. Леопардовия хамелеон е истински фанатик на слънцето, поради което трябва да му се осигури добро осветление. Дневната температура трябва да бъде около 28 градуса по Целзий. За вентилация са необходими две отверстия: едно отпред, а другото отгоре, като и двете се закриват с мрежа. Тези хамелеони са много подходящи за отглеждане в оранжерии или зимни градини. За храна на хамелеоните от този вид са подходящи почти всички видове насекоми, предназначени за храна на влчугите, както и новородени мишлета. Много е важно да се обърне внимание на периодичността на храненето. Имайте предвид, че женските индивиди обичат да похапват малки гущери. Животните пият вода два пъти седмично от пипетка. Допълнително те може да облизват капчици роса от стените на терариума или от листата на растенията. Повечето от тези хамелеони бързо свикват да пият вода от чинийка. Приблизително 31-45 дни след чифтосването самката снася от 12 до 46 яйца в самастоятелно изкопана яма на дъното на терариума. След това тя грижливо заравя дупката с яйцата. След около 14 дни тя отново е готова за чифтосване, което може да се разбере по променената окраска и намалялата агресивност от нейна страна. Необходимо е яйцата да се извадят от терариума и да се инкубират при температура от 28 градуса по Целзий във влажен вермикулит. След 159-323 дни младите хамелеони се излюпват. Тяхното отглеждане не представлява особена трудност. Развитието на младите влечуги зависи до голяма степен от наличието на достатъчно питейна вода, пълноценна храна и висока температура. На първо време температурата трябва дабъде 25 градуса по Целзий, но след 2 месеца може да бъде повишена до 28.

Килимен Хамелеон

(Furcifer lateralis) - Поради своята разноцветна красива окраска и енергичен характер килимените хамелеони са на особена почит сред любителите на терариумните животни. Този вид успешно се отглежда и развъжда в плен. В природата хамелеоните живеят една година. При правилно отглеждане килимения хамелеон в плен достига възраст от 2-3 години, при това самката престава да снася яйца след 4-6 размножавания и след това живее още една година. Шлемът на килимените хамелеони е леко приповдигнат. Тялото е равномерно покрито с люспички. Особено оригинален е рисунъка върху тялото на животното. Типични за него са надлъжните ивици, които винаги може да се разпознаят, дор и при новородените животни. Характерни за тези хамелеони са и овалните странични петна, кито много се разлчават при отделните животни. Основния цвят в окраската може да бъде сив, кафеникав или зелен, като страничните ивици и петна са различни на цвят. Най-често за влечугите е характерен различния, разноцветен рисунък с ярки бели странични ивици. Общо взето, самките имат по-разноцветна окраска, отколкото самците. Най-ярка е тя в периода на на чифтосване или по време на бременността. На дължина хамелеоните могат да достигнат до 25 см. Не са известни подвидове на този вид, но животните силно серазличават по своята големина и окраска в зависимост от географския си произход. 50 дни след раждането може да се различи пола на животните по силно удебелената основа на опашката. Ако човек има достатъчно опит, би могъл да определи пола и две седмици след раждането по окраската.
Килимените хамелеони се срещат по цялата територия на Мадагаскар с изключение на северните и северозападните райони. Влечугите обитават тропически дъждовни гори, тропически сухи гори и влажни тревни савани. Смята се, че представителите на този вид са агресивни животни. Тяхното отглеждане в домашните терариуми трябва да става само по единично. Интересно е, че тези хамелеони понасят съжителството на някои видове гекони. Ако мъжкият хамелеон забележи самката, той веднага се приближава към нея, кимайки енергично с глава. Ако женската не е готова за чифтосване, тя започвада заплашва своя ухажор и скоро той престава да й досажда. За съжаление, сред самките често се срещат много агресивни индивиди. Ето защо при опит за чифтосване животните трябва да бъдат под постоянен надзор. Някои превъзбудени самци забравят да кимат с глава и направо се хвърлят върху самката. Ако тя е готова да приеме не особено деликатните ласки, което си личи по намалената агресивност и окраската, то тя не заплашва напористия кавалер. Опитва се само бавно да се отдалечи, но мъжкаря бързо я настига. Копулацията продължава 10-20 минути. След чифтосването самката отново напада самеца. Случва се и самеца да ухапе своята партньорка след чифтосването. Размерите на терариума, предназначен за един килимен хамелеон трябва да бъдат 30х40-60 см. Терариума се проветрява чрез едно неголямо, закрито с мрежа отверстие в предната стена. За осветление се използва лампа от 50 W, осигуряваща достатъчно светлина и топлина. Температурата през деня се колебае в рамките на 23-32 градуса по Целзий, а през нощта е между 15 25 градуса. Относителната влажност на въздуха трябва да бъде в границите на 60-100%, което се постига с двукратно ежедневно пръскане на терариума с вода. Килименият хамелеон е много лаком. Той трябва да се храни ежедневно с разнообразна храна. Не са известни случаи на затлъстяване при тези влечуги. Менюто им може да включва скакалци, дрозофили, домашни мухи и други насекоми. Само много гладните животни ядат брашнени бръмбари, хлебарки и новородени мишлета. Хамелеоните могат да пият вода от стените на терариума и листата на растенията, но допълнително трябва да им се дава вода два пъти седмично с пипетка. След продължаваща от 30 до 542 дни бременност самките снасят своите яйца. Те не се опитват да ги заровят в грунта, а просто ги разхвърлят по дъното на терариума. За да се избегнат нещастни случаи, важно е в този момент в терариума да няма никакви насекоми. В природата през целия си живот самките снасят 4-5 пъти от 15 ноември до 15 април. Всеки път на бял свят се появяват от 4 до 23 яйца, които те заравят в самостоятелно изкопана яма с дълбочина от 10 см. След 14 дни самката може отново да се чифтоса. Необходимо е веднага яйцата да се извадят от терариума и да се поставят за инкубиране при подходящи условия. Обикновено инкубацията, която се осъществява при различни температури, продължава от 154 до 378 дни. Отглеждането на младите животни не създава големи проблеми. Влечугите се развиват много бързо при температура около 25 градуса по Целзий. След 4-6 месеца те стават полово зрели.

Хамелеон на Джаксън

(Chamaeleo jacksonii ) Заради своя оригинален външен вид и сравнително лесно отглеждане и развъждане, хамелеонът на Джексън се отнася към най-желаните обитатели на домашния терариум. Външния вид на това влечуго, чийто най-изявен признак са трите рога на челото, напомня на древни дракони. Средния рог се намира направо над върха на носа и е леко извит нагоре. Два други, носочени напред, се намират на височината на очите. Люспите по тялото се различават много по форма и размери. Гръбния гребен силно наподобява край на лист от растение. Основната окраска е зелена до жълтокафеникава с бели и кафеникави петна. Понякога окраската на животното наподобява дървесна кора, покрита с лишеи. Общата дължина на този източноафрикански трирог хамелеон може да достигне 32 см. Самките може въбще да не притежават рогчета. В такъв случай тяхното място е заето от конусовидни люспички. При колебание, мъжкият индивид може да се разпознае по удебелената основа на опашката. Външният вид на тези хамелеони се разлчава много в зависимост от географското им разпространение. Броят на подвидовете на Chamaeleo jacksonii засега не е уточнен. Хамелеонът на Джексън се среща в Кения, Танзания и Уганда. Животните могат да бъдат открити на височина до 2000 м. Местобитанията на тези хамелеони са много богати на дъждове.
Този вид хамелеони е един от малкото, при които е възможно отглеждането на двойки. За целта терариума трябва да бъде достатъчно просторен и гъсто засаден с растения. По-добре е, обаче, животните да се държат по единично. Самците не понасят присъствието на други мъжкари и те в никакъв случаи не бива да делят един общ терариум. В периода на чифтосване самката демонстрира леко заплашително поведение при зрителен контакт със самеца. Но тези демонстрации продължават за кратко време. По такъв начин кавалерът разпознава готовността на самката да приеме ухажването му. При приближаването му опашката на женската бавно се изправя. Самецът се доближава отзад и силно притиска основата на опашката или едната страна на самката, която извива гърба си и повдига опашка. Целият процес на чифтосване отнема 13 минути, от които десетина се падат на същинската копулация. Самката сигнализира за завършването на чифтосването с напречно поклащане на тялото, тъмна окраска и движение напред. В следващите дни животните може отново да се чифтосат. Максималния период на чифтосване може да прдължи 11 дни. Тъй като трирогия хамелеон произхожда от високопланински райони, неговия терариум трябва да има съотвената конструкция. Това означава, че трите странични страни на терариума трябва да бъдат изработени от мрежа, а четвъртата – от стъкло. Голямо мрежесто отверстие трябва да има и на терариумния капак. Минималните размери на терариума трябва да бъдат 60х50х80 см. Неголяма лампа с отражател осигурява поддържането на средна дневна температура от около 28 градуса по Целзий. През нощта температура следва да пада до 15 градуса и дори по-ниско. Тези големи температурни колебания имат голямо значение за удължаване живота на хамелеоните. За доброто самочувствие на животните е необходима относителна влажност на въздуха от 50-80% през деня и 80-100% през нощта. Това може да се постигне с помощта на сутрешно и вечерно пръскане на терариума с вода. За храна са подходящи практически всички насекоми, от мухи до скакалци. Менюто на трирогите хамелеони може да включва и голи охлюви, дъждовни червеи, новородени мишлета. Хамелеонът на Джексън се отнася към живораждащите видове. Около 3,5-6 месеца след чифтосването се появяват новородените хамелеони. Няколко седмици преди тяхната поява самката престава да се храни. Появата на 7-38 бебета е предшествано от 1-2 неспокойни дни. В края на краищата, през първата половина на деня самката полага направо сред клоните лепкави яйца с млади животни вътре. Някои от тях падат направо на пода. Младите хамелеони, които са дълги 5,5 см и тежат около 5-6 грама, пробиват яйчената обвивка и показват главите си навън. След още малко време те придобиват характерната за младите хамелеони окраска: черна с бели, триъгълни петна. Раждането може да продължи от от 32 до 225 минути и зависи от броя на яйцата. Новородените хамелеони трябва да се отделят от майка си. Отначало те може да се държат на групи, но по-добре е да се отглеждат поотделно. Много трябва да се внимава младите животни да не живеят при температура над 24 градуса по Целзий. Това е абсолютния максимум за целия ден! Но и такава температура не бива да се поддържа през цялото време. Отглеждането на малките обикновено не създава големи грижи. Бебетата се хранят с дребни дрозофили, домашни щурци и други неголеми насекоми. След месец хамелеоните трябва да удвоят теглото си, а след 6 месеца – своите размери. В такъв слвучай на възраст 9 месеца те могат да достигнат полова зрелост.